Още в самото начало
Нещо тъй невероятно беше
Мечтаех и рисувах светове
на ум
Нищичко не можеше да ми
попречи
Душата ми крещеше, ала се
стараех да не вдигам шум
Нямах си представа тази
нежност
Как отвътре безвъзвратно
ме изпълва
Как дава ми кураж и малко
смелост
С мечтите си ... и с теб
да искам да пътувам
Разгърнах същността си,
на ръце ти я поднесох
Исках трепетите си да
споделя
Ти взе я и всичко надалеч
отнесе
И ето разочарованието не
закъсня
Подари ми мигове
незабравими
Пак настръхвам аз при
мисълта
Целувките на нашите места
са ми любими
Цялата вселена, хваната
във твоята ръка
Това остават спомени за
мен тъй скъпи
Нещо , зад което крия се
когато съм сама
Нищо, че душата ми без
жал потъпка
Обвинявам те отново само
за нерешителността
Дните са ми безразлични
И пак студено и пак
мрачно е навън
Искам да заспя, да мине
бързо всичко
Но всъщност май сега
събуждам се от сън
Няма коментари:
Публикуване на коментар