Искам, търся някаква идея
Начин, но успешен аз към тебе да открия
Тръгвам все да те потърся, но не смея
И опитвам в мисли будни пак желанието си да прикрия
Хем си тук, хем никакъв те няма
Очите ти не виждам, но присъствие усещам
Сякаш винаги стоиш си постоянно
Вътре в мен и в онова желание горещо
Познавам те като че ли отдавна
Част от мен изглежда придобил си
Опитвам се да контролирам и деля поравно
Бурните си и налудничеви мисли
Някъде усещам силна топлина
Подобна е на ореол, обвита в мислите за теб
И убедих се, че реална е и обичта
Да топлиш ме, а няма те и колко месеца подред
Полза нямам пак да си припомням
Кой какво е дал и с колко другия е наранил
Може би неосъзнато сме прогонили
Човекът, тайните мечти единствено осъществил
Обаче иска ми се някакси да вярвам
И не, не се предавам толкоз лесно
Ръката си на челото замислена поставям
Вярвам в това което ни се случи, чакам го подобно, пак така
чудесно, пак така безкрайно интересно
