Бурните си мисли

Искам, търся някаква идея

Начин, но успешен аз към тебе да открия

Тръгвам все да те потърся, но не смея

И опитвам в мисли будни пак желанието си да прикрия

Хем си тук, хем никакъв те няма

Очите ти не виждам, но присъствие усещам

Сякаш винаги стоиш си постоянно

Вътре в мен и в онова желание горещо

Познавам те като че ли отдавна

Част от мен изглежда придобил си

Опитвам се да контролирам и деля поравно

Бурните си и налудничеви мисли

Някъде усещам силна топлина

Подобна е на ореол, обвита в мислите за теб

И убедих се, че реална е и обичта

Да топлиш ме, а няма те и колко месеца подред

Полза нямам пак да си припомням

Кой какво е дал и с колко другия е наранил

Може би неосъзнато сме прогонили

Човекът, тайните мечти единствено осъществил

Обаче иска ми се някакси да вярвам

И не, не се предавам толкоз лесно

Ръката си на челото замислена поставям

Вярвам в това което ни се случи, чакам го подобно, пак така чудесно, пак така безкрайно интересно

Онези хиляди въпроси

Изпитвал ли си чувството, когато просто си стоиш, не правиш нищо, но се замисляш и някак започваш да се объркваш. Дали взех правилното решение? Ами ако си бях останала на работа без да прибързвам с напускането? Щях ли да се чувствам по-пълноценна тогава? Щеше ли да има повече пълнота в живота ми? Всички тези въпроси, а аз някак бягам от отговора, който дълбоко в себе си знам. Нито щях да се чувствам по-пълноценна, нито щях да бъда по-щастлива. Ясно е, че пред каквито и обстоятелства да сме изправени, ние хората винаги сме изтъкани от съмнения и въпроси. Вместо да се наслаждаваме на ситуацията и да помислим как да извлечем най-много ползи от нея, ние започваме да се тормозим с хиляди въпроси, които просто нямат правилен и грешен отговор. Всичко е субективно и до голяма степен се свежда до това как се чувстваш и какви са мотивите ти за да предприемеш дадена стъпка и да вземеш определено решение. Много е важно да имаш ценности и изградени основни принципи, които да не прекрачваш и които ще следваш във всяко едно свое решение. В началото винаги е трудно. Аз може би съм точно в това начало, където има много пътища и посоки, различни и много непознати. Замисляла съм се дори, когато просто си вървя аз избирам ли някой от всички тези пътища или може би точно това вървене ме „вкарва“ в правия път. Не знам, доста съм мислила по въпроса и не стигам до някакво финално заключение. Много е важно какво е онова което ни води напред. Дали ще е някаква цел, дали ще е някой конкретен човек или просто нашата интуиция, много е важно просто да вървим без да спираме. Хубаво е, в един от тези моменти, в които просто си стоиш и се чудиш дали си взел правилното решение да се сетиш за нещата които са те накарали да го вземеш. Да се замислиш защо напусна работа? Защо напусна половинката си? Защо се премести да живееш тук? Когато се върнеш в началото и си припомниш мотивите, заради които взе това решение, ще се почувстваш по-добре. И не губи много време да се връщаш назад и да обмисляш всичко което се е случило. Не, направи го за твое успокоение и просто спри да се терзаеш за незначителни неща. Та може би не го осъзнаваш, но точно този момент на застой е един от най-важните в живота ти. Момент, в който да се обърнеш към себе си и наистина да чуеш от какво имаш нужда, а не просто да си мислиш че правиш това от което имаш нужда. Много е важно човек да намира начин просто да рестартира. Било то като промени нещо, като се откъсне за малко или просто започне нещо ново. Новото е важно, важно е да го има и е важно да го търсим. Нови знания, нови места, нови хора и какво ли още не. Та не е ли това рестарта на нашето съзнание и не е ли това от което се нуждаем, за да се измъкнем за малко от ежедневието и рутината. Може би да, затова не трябва да позволяваме на страха да ни попречи да виждаме новото и да се стремим към него. Страха от неизвестното е единственото препятствие по пътя ни. Нека просто го преодолеем и се отворим за новостите в живота ни. Колебанието и хилядите въпроси също, затова нека не им придаваме такова значение и не им позволяваме да определят мислите ни.

Stay active and find yourself 💧

Още в самото начало

Нещо тъй невероятно беше

Мечтаех и рисувах светове на ум

Нищичко не можеше да ми попречи

Душата ми крещеше, ала се стараех да не вдигам шум

Нямах си представа тази нежност

Как отвътре безвъзвратно ме изпълва

Как дава ми кураж и малко смелост

С мечтите си ... и с теб да искам да пътувам

Разгърнах същността си, на ръце ти я поднесох

Исках трепетите си да споделя

Ти взе я и всичко надалеч отнесе

И ето разочарованието не закъсня

Подари ми мигове незабравими

Пак настръхвам аз при мисълта

Целувките на нашите места са ми любими

Цялата вселена, хваната във твоята ръка

Това остават спомени за мен тъй скъпи

Нещо , зад което крия се когато съм сама

Нищо, че душата ми без жал потъпка

Обвинявам те отново само за нерешителността

Дните са ми безразлични

И пак студено и пак мрачно е навън

Искам да заспя, да мине бързо всичко

Но всъщност май сега събуждам се от сън