Онези хиляди въпроси

Изпитвал ли си чувството, когато просто си стоиш, не правиш нищо, но се замисляш и някак започваш да се объркваш. Дали взех правилното решение? Ами ако си бях останала на работа без да прибързвам с напускането? Щях ли да се чувствам по-пълноценна тогава? Щеше ли да има повече пълнота в живота ми? Всички тези въпроси, а аз някак бягам от отговора, който дълбоко в себе си знам. Нито щях да се чувствам по-пълноценна, нито щях да бъда по-щастлива. Ясно е, че пред каквито и обстоятелства да сме изправени, ние хората винаги сме изтъкани от съмнения и въпроси. Вместо да се наслаждаваме на ситуацията и да помислим как да извлечем най-много ползи от нея, ние започваме да се тормозим с хиляди въпроси, които просто нямат правилен и грешен отговор. Всичко е субективно и до голяма степен се свежда до това как се чувстваш и какви са мотивите ти за да предприемеш дадена стъпка и да вземеш определено решение. Много е важно да имаш ценности и изградени основни принципи, които да не прекрачваш и които ще следваш във всяко едно свое решение. В началото винаги е трудно. Аз може би съм точно в това начало, където има много пътища и посоки, различни и много непознати. Замисляла съм се дори, когато просто си вървя аз избирам ли някой от всички тези пътища или може би точно това вървене ме „вкарва“ в правия път. Не знам, доста съм мислила по въпроса и не стигам до някакво финално заключение. Много е важно какво е онова което ни води напред. Дали ще е някаква цел, дали ще е някой конкретен човек или просто нашата интуиция, много е важно просто да вървим без да спираме. Хубаво е, в един от тези моменти, в които просто си стоиш и се чудиш дали си взел правилното решение да се сетиш за нещата които са те накарали да го вземеш. Да се замислиш защо напусна работа? Защо напусна половинката си? Защо се премести да живееш тук? Когато се върнеш в началото и си припомниш мотивите, заради които взе това решение, ще се почувстваш по-добре. И не губи много време да се връщаш назад и да обмисляш всичко което се е случило. Не, направи го за твое успокоение и просто спри да се терзаеш за незначителни неща. Та може би не го осъзнаваш, но точно този момент на застой е един от най-важните в живота ти. Момент, в който да се обърнеш към себе си и наистина да чуеш от какво имаш нужда, а не просто да си мислиш че правиш това от което имаш нужда. Много е важно човек да намира начин просто да рестартира. Било то като промени нещо, като се откъсне за малко или просто започне нещо ново. Новото е важно, важно е да го има и е важно да го търсим. Нови знания, нови места, нови хора и какво ли още не. Та не е ли това рестарта на нашето съзнание и не е ли това от което се нуждаем, за да се измъкнем за малко от ежедневието и рутината. Може би да, затова не трябва да позволяваме на страха да ни попречи да виждаме новото и да се стремим към него. Страха от неизвестното е единственото препятствие по пътя ни. Нека просто го преодолеем и се отворим за новостите в живота ни. Колебанието и хилядите въпроси също, затова нека не им придаваме такова значение и не им позволяваме да определят мислите ни.

Stay active and find yourself 💧